<%Server.Execute("../trafficA/track.asp")%>
:::...Институт по древни цивилизации...:::
logo

Конференция

Цели и задачи

Програма

Разширени резюмета

За ИНСТИТУТА по древни циливизации

CONDFERENCE
PROGRAM

Институт по древни цивилизации

Организира научна конференция на тема:

.Древната Българска цивилизация -същност и значение за формирането на старобългарската култура

Българската държавна традиция през вековете

Я.Й.Шопов, Л.Т.Цанков
Институт по древни цивилизации.


След рекапитулация на съществуващите тези за произхода на българите напоследък бе показано, че те са източни иранци (Добрев, 1994, Шопов и др, под печат), а не славяни с незначителен примес от прабългари. Това се подтвърждава и от последните изследвания на генофонда на човечеството (Д.Ил. Димитров, 2001- частно съобщение). Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че "българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи". До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.
Разглеждането на формирането на индо- европейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индо-европейската общност съшествувала преди хиляди години. (Пра)* българският календар е най- ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al., (1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индо- европейците, в това число и от предците на българите. Според Анонимния хронограф от 334 г. българите произхождат от внука на Ной Зиези. Димитров (2000-а) индентифицира Зиези с шумерския владетел Заггизи (2750-2726 пр. Хр.). Още по- ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на шумер от кутиите (Шопов, под печат). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове- утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал "кутии" (Шопов, под печат). В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955). През 2495г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век (Авдиев, 1948). Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. В последствие кутиите са били наричани още гутеи. През 2360 г. до н.е. владетеля на Урук възстава и разбива "царя на кутиите Тирикана" (Авдиев, 1948). Можеби Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник (Добрев, 1995-б). Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Окончателното му индентифициране обаче изисква допълнителни изследвания. Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кутиите. Срещана е в шумер (Добрев, 1994) и в египет като "шар" (Димитров, частно съобщение) със значение на император.
_______________________________________________________________________
*- Тук на базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари" се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи зада се дистанцираме от тях.


Според капиталния труд на Добрев (1995-б) когато българите се пренасят отвъд Дунав те донасят със себе си изключително развита държавна система със 37 нива на държавните постове и разделение на обществото на 4 касти. Това кастово деление е подобно на индийското, с тази разлика, че при българите може да се преминава от по-ниска каста в по-висока по заслуги, което е един механизъм за стимул за най- добра служба. Тази изключително развита държавна структура показва изключителната и древност.
Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., под печат), култура и държавност идват от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара". Димитров (2000-б) подчертава, че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия се наричала "Балкхара". Шопов и др., (под печат). показват, че по лингвинистичните правила името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) И днес украинците наричат българите "балхар" (Й. Шопов, частно съобщение). Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо- ирански суфикса -ар (Добрев, 1994) и -ийа (Шопов и др., под печат). По същите правила корена преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир.
Основния писмен документ за българската държава е Именника на българските канове (писан от самите тях). В него се твъди, че българската държава е създадена през 165 г. (според някой 153 г.) и че тя е пренесена отвъд Дунава. Няма никакви индикации за образуване на нова държава от Аспарух.
Българите са имали особенна традиция да създават едновременно по няколко държави в различни части на света. Например Кубрат разделя България на 7 държави. Интересна е приликата на (пра)българските и персийските градове. Пренасянето на част от старата Велика България отвъд Дунава от Аспарух не е завладяване на нови територии, а завръщане в прастарата прародина ("Мадари" на сродните с прабългарския език санскрит и хинди означава Отечество. Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух). Тук е било нашето отечество до преди повече от 4 хиляди и петстотин години, когато сме били част от индо- европейските племена (народи?) обитавали тогава нашите земи (Шопов, 1998).
Най ранните закони останали от дедите ни са Крумовите закони които са били много справедливи и градивни, като корупцията е била третирана като държавна измяна и е наказвана със смърт. Това е гарантирало ефективно функциониране на държавата.
В българската държава никога не е съществувал феодализъм (Й. Шопов, частно съобщение). Българската държавна традиция датираща още от III хилядолетие преди Христа е либерално царство.

Ползвана литература:
Авдиев В.И.(1948) История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65.
Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222
Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 203-7
Димитров Д.Ил. (2000-а) По пътя на Българите- II част- сп. Авитохол, бр.11, с. 9- 18.
Димитров Д.Ил. (2000-б) По пътя на Българите- III част- сп. Авитохол, бр.13, с. 73- 81.
Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.26
Добрев П. (1995-а) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. изд.Огледало,С., стр.20- 29
Добрев П. (1995-б) История на българската държавност. ИКК"Славика-РМ", София, 189 с.
Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. "Царственник на българското достолепие", ИК "Иван Вазов", София, стр.179-183
Шопов Я. Й. (под печат) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- сп. Авитохол, под печат.
Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Канканосян (под печат) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.16, под печат
Шопов, Йосиф П.(частно съобщение) Концепция за държавното устройство на първото и второто българско царство.
Shopov Y.Y., L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J.Yonge, W. MacDonald, H.P.R.Krouse (1996) Speleothem Luminescence proxy Records of Annual Rainfall in the Past. Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- in book "Climatic Change- the Karst Record", Ed. by S.E. Lauritzen. KWI , Bergen, p. 155-156,
http://www.glnet.edu.cn/KDL/IGCP/IGCP379/1997/part3-4-3.htm
http://www.gxnu.edu.cn/IGCP379/1997/part343.htm
Wilford J. 1996: Black Sea Rising: Was it the Flood? Int. Herald Tribune (19. 12. 1996)
По Явор Й. Шопов(2001) Разширено резюме от лекцията изнесена на "Българския ден" в Европейския Университет във Флоренция


Пан- европейски генетически проект
(Резултати и значение. Българска перспектива)

Димитър Ил. Димитров.
Linnean Society; Народно събрание

Запознаване с целите, методологията и резултатите от проекта, и тяхното значение, както от перспективите на новата научна дисциплина- биоархеология, така и от гледна точка на интердисциплинарния подход. Очертаване на възможностите които дава методологията използвана при този проект, както и неговите резултати в посока на изследване произхода и развитието на древно- българската цивилизация.


ЧЕРНО МОРЕ, ПОТОПЪТ И БИБЛЕЙСКИТЕ МИТОВЕ
Петко Димитров, Димитър Димитров

Институт по океанология - БАН гр.Варна

Цел: Да се докаже, че потопът в Черно море лежи в основата на древните митове.
Материал и методика: Използвани са оригинални геоложки, климатични, океанографски и археологически данни от западната част на Черно море получени от авторите.
Анализ на резултатите: Анализът на геологическите, климатически и археологически данни получени през последните 20 години свидетелства за една изключителна по своите мащаби природна катастрофа в Черно море.
Докато през кватернера Средиземно море е било в постоянен обмен с водите на Атлантическия океан през Гибралтар, то връзката му с Черно море през Босфора е била прекъсвана и възстановявана многократно. По време на континенталните заледявания, черноморския басейн се превръща в море - езеро (largo - mare), като равнището му се понижава под това на Босфорския праг, което води до опресняване на водите и развитие на ендемична фауна. В междуледниково време, връзката му със Средиземно море се възстановява и има катастрофални последици за черноморската среда с образуването на геокатастрофален тип утайки - сапропели.
Важно доказателство за потоп на границата плейстоцен - холоцен са старите брегове на Черно море (1,2), които се разполагат на дълбочини 90 - 120 m и имат възраст 8 - 9 хил. год. BP по абсолютни датировки (14С). Следва да се отбележи, че независимо от добре запазените стари брегови форми, на периферията на шелфа се фиксира дохолоценска ерозионна повърхнина, която отразява последиците от потопа.
Като следствие от потопа в дълбоководната черноморска котловина се отлагат сапропелни утайки с дебелина до 2 m. Възрастта на сапропелния хоризонт, който заляга върху езерни утайки от последната ледникова епоха по най - нови данни възлиза на 7600 г. ВР. Сапропелните утайки са продукт на екологична катастрофа, настъпила в резултат на нахлуването на океански води със соленост 380/00 в сладководното черноморско езеро (2).
Известно е, че равнището на Средиземно море преди 7600 год. ВР е било с 30 - 40 m по - ниско от съвременното, докато това на Черно море се е разполагало на - 120 m, т.е. превишението е било с около 80 m, което е довело до скъсване на босфорската преграда. Възможно е това събитие да е било съпроводено и с активизация на сеизмотектонските процеси в района.
Потопът като геологическо събитие е неоспорим факт. Заедно с геологическите доказателства съществуват и синхронни по възраст артефакти, които свидетелстват за това, че черноморския регион и древните брегове са били център на най - старата позната досега човешка цивилизация.
На първо място това е Варненският енеолитен некропол и златното съкровище - най-старото обработено злато в света.
На второ място са неолитните некрополи в Дуранкулак, неолитните селища във Варненското езеро, както и многобройните неолитни селища на шелфа.
На трето място е "Чинията на Ной", една твърде спорна находка в района на старите брегове на Черно море.
Съществуват и артефакти на шелфа открити по време на експедиционните изследвания в района на Синоп.
От Библията узнаваме, че в басейна на Тигър и Ефрат е съществувала една от най - богатите култури в историята на човечеството, сътворена от шумерите. Оказва се че библията, смятана от векове за оригинална творба на евреите и боговдъхновена книга крие в корените си месопотамска традиция. Много разкази и подробности от месопотамските митове и легенди са преразказани в Библията. В това няма нищо чудно, защото културите и народите разцъфтяват и умират, но техният опит живее и се обогатява от следващите поколения и съдейства за създаване на нови по - зрели култури.
От изложеното до тук става ясно, че преди описаните в Библията и Шумерския епос събития станали в Месопотамия, в черноморския регион е съществувала високо развита цивилизация.
Съвсем естествено възниква въпросът за мястото и ролята на древната черноморска цивилизация. Възможно ли е тя да е предшествала шумерската, която да се явява нейна рожба?!
Изводи: 1.Съществуват многобройни доказателства за геокатастрофално събитие в Черно море, станало преди 7,6 хил.год.
2.Налице са остатъци от древна неолитна култура по крайбрежието и в района на старите брегове на Черно море.
Заключение: Потопът в Черно море, като геологическо събитие е неоспорим факт. Негативните екологични последици от потопа са довели до миграцията на високо развита цивилизация оставила трайни следи на шелфа. Ние сме пред прага на нови открития, които ще доведат до коренна промяна на представите ни за най-древната човешка история.
Ползвана литература:
1.Димитров, П(1988) Далеч от брегове и фарватери., Г.Бакалов, Варна с 161.
2.Райън У., Питман У (2000). Ноевият потоп., Славена, Варна с 257-265.

1. Секция "Произход, религия, държавност"

Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия
Я.Й. Шопов, Т. Ялъмов, С. Шопова
Цел: Изследване на древната религиозна система на прабългарите и установяване на въздействието и върху религиите в средна Азия
Материал и методика: Използван е обширен исторически, археологически и езиков материал. Направени са паралели с религията на известни ирано- и индо-ираноезични народи изповядващи разновидности на зороастризма и по- късни религиозни системи изградени върху ведическата религия.
Анализ на резултатите:
Според Теофилакт Охридски прабългарите са имали религия като скитите /1/. Скитите са ираноезични народи говорещи на един и същ език /2/. Всички ираноезични народи са изповядвали религии явяващи се разновидности на зороастризма. Основните различия в тях са в имената на боговете. Иранистът Абаев /4/ подчертава, че според Херодот скитските богове са 7, какъвто е началният брой на Адитите- водещите богове в митологията на ведическите арийци и в зороастризма. Според някой изследователи най-старите части на Авестата (свещената книга на зороастризма) са написани на бактрийски език, който е ирански език /3/. Според /5/ имената бактрийци и българи(балхара) са били използвани като синоними.Нещо повече, в Авестата (21-вата книга на Авестата- Вендидат, глава I) върховният бог Ахурамазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които е Бактрия, "държаща високо знамето" му, и дори страна, наречена Варна (област от древен Иран) /6/. Намерихме много паралели на имена на ведически богове с думи в българския език със същото значение
Изводи:
От посочените текстове личи, че древната религия на прабългарите е ранна форма на зороастризъм. Тази теза се подтвърждава и от формата на всички намерени археологически останки от езически светилища в България /7/ и Велики Болгар/8/, която е аналогична на зороастрийските храмове на персите /7,8/.
Заключение:
Древната религиозна система на прабългарите е разновидност на зороастризма, най- близка до митологията на ведическите арийци. Тя е оставила следи върху ведизма и базиращите се върху него по- късни религии.
Ползвана литература:
1.Златарски В.(1970)История на българската държава през средните векове. т.1, ч.1,с.574, бел.13.
2.Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.530-1.
3. ibid. стр594
4. Абаев В. И. (1962) Культ "семи богов" у скифов.- Сб. "Древний мир", М.
5. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.173
6. Хрестоматия по истории древнего востока. ,ч.II (1980) Под ред. на Коростовцева М.А., Канцельсона И.С., Кузищина В.И., стр.71-72.
7.Станчев- Ваклинов Ст. (1968)Изтокът на старобългарското изкуство от VII и XI век.- Трудове на ВПИ "Братя Кирил и Методий",5 с. 139
8. Биджев Х., Гадло А. (1979) Раскопки Хумаринского городища в 1974 году.- Археология и этнография Карачаево- Черкессии, Черкеск, с. 42.

Ведическата парадигма- отворена
Екатерина Димитрова
Общоприетата класическа древност на европейската цивилизация- гърко-римския античен модел, не обяснява пълно характера на велико- преселенските култури, като Българската и Индийската.
Техните класически принципи се проектират в друг общ модел, наречен неслучайно с еднакво наименование- Ведите.
Ведическата парадигма се отличава с универсалност на матричните кодове, херменевтична отвореност и трансцедентална обхватност. Доказателства за това се откриват в езика, в образността, в наратива, в тематиката и служат за отваряне на Ведическата парадигма, чрез правилна паралелна интерпретация.
Разбирането на Ведическата класическа парадигма е от изключителна значимост за синкретичната индентичност на Българската културна специфика в хетерогенния пост-модернистичен контекст.

Най- ранни писменни сведения за присъствието на древни българи в Двуречието.
Я.Й.Шопов
Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.
Цел:Намиране на писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.
Материал и методика: Използвания материал са исторически сведения от шумерски източници за народа кутии (ранна форма на името кутигури). Основна методика е лингвинистичния анализ на сведенията за тях.
Анализ на резултатите: Още акад. Державин /1/ демонстрира, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите и, че българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ направен от акад. Н. Марр /2/. Значителен е и броят на думите от шумерски и акадски произход в прабългарските думи в историческите и археологически паметници от VI- X век /3/. Това предполага продължително съжителствуване на прабългарите с шумерите и акадците. Засега обаче не е направена убедителна индентификация на никой от народите живеещи в района по време на съществуването на Шумер и Акад.
Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев /4/ показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове- утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал "кутии". В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа /5/. През 2228 г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват 125 години /6/. Царете на кутиите са възприели шумерската култура и са започнали да използват в свойте надписи акадски език /6/.Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. Тогава г. Лагаш е управляван от патесата Гудеа под зависимост от кутиите. В последствие кутиите са били наричани още гутеи по неговото име. През 2104 г. до н.е. владетелят на Урук възстава и разбива "царя на кутиите Тирикана" /6/. Може би Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник /7/.
Изводи: Търсенето на следи от прабългари в Двуречието трябва да се насочи към кутии-те.
Заключение: Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Окончателното му индентифициране обаче изисква допълнителни изследвания.
Ползвана литература:
1.Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 203-7
2.Марр Н. (1925) Избранние работи, т. V, стр. 323-372.
3. Добрев П. (1995) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. изд.Огледало,С., стр.20- 29
4. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.26
5. Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222
6. Авдиев В.И.(1948) История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65.
7. Добрев П. (1995) История на българската държавност. ИКК"Славика-РМ", София, 189 с.


БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ ПРЕДИ КАН КУБРАТ
Дориян Александров

"Българска Орда - 1938"


В известния "Именник на българските канове" от историческия сборник "Летописец елинский и римский"/най-стар препис от 15 век/се споменава за български царе преди кан Кубрат. Други хроники като "Зографска история"/1793 г./,Паисиевата история,"Летопис и родословие" на Поп Йовчо от Трявна /1786-1855 г./,"История во кратце о болгарском народе славенском" на Спиридон Йеросхимонах-Габровски /1792 г./ и някои други, потвърждаватза съществуването на множество български владетели от дълбока древност. Те в никой случай не могат да бъдат определяни като "митични"само защото данните за тях са оскъдни.
Кан Кубрат и неговата държава Старата Велика България не са се появили от нищото. За да бъде определена една държава и то от чужди хронисти кото "Стара" и "Велика" едва ли е случайно; такава държава би трябвало да има вековна история за да заслужи този респект и уважение.Освен хрониките и редица други факти потвърждават, че началото на българската държавност е далече преди новата ера и заветната дата-жалон 681 г., която до сега се считаще за начало на българската държава.
За оформянето на тезата си авторът е използвал и множество други древни източници, както и изследванията на съвременни автори.В заключение, целта на доклада е не само да се посочат и определят някои от по-малко известните български владетели от древността, но и да се очертаят и териториите на българските държави и разселването на българския суперетнос!...

2. Секция "Език на древните българи"

Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.

Я.Й.Шопов, Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Ненчев, Г. Хнканосян
Институт по древни цивилизации.

Цел: Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София.
Материал и методика: Използвана е електронна версия на телефонния указател на София, от който са отделени фамилни имена от явен неславянски произход. Те са съпоставени с известните редки и остарели думи в българския /1,2/, известните прабългарски думи /3/ и най-употребяваните думи в хинди и санскрит /4/.
Анализ на резултатите: Електронна версия на телефонния указател на София е подложена на компютърен анализ на две нива:- 1. Статистически анализ на честотата на срещане на фамилните имена. 2. Извличане на извадки съдържащи определена последователност от букви или корени на думи. Специално за целта са създадени 2 компютърни програми. С тях са анализирани 350000 фамилии, като е определена честотата на срещане на всяко от общо 18100 различни фамилни имена. Срещат се много фамилни имена, чиито корени са безследно изчезнали думи от явен прабългарски произход. Разгадаването на техния смисъл е най- интересната задача на това изследване. Това е възможно само чрез подлагането им на лингвинистичен анализ, чрез паралели с езици, сродни на прабългарския.
Изводи: Фамилните имена с най- висока честота на срещане са от библейски произход, следват фамилиите от славянски произход. Най- рядко срещани, но най- многочислени са различните фамилни имена от прабългарски произход, означаващи професия, особеност или прякор на главата на фамилията по времето на въвеждането на фамилните имена. По- малобройни са фамилните имена, чиито корен е малкото име на главата на фамилията.

Заключение: Проведеният компютърен анализ показва, че в разговорния български език от началото на XIX век са се използвали многократно повече думи от прабългарски произход, отколкото сега. Те може би са били дори по- многобройни от думите от славянски произход. Много думи, смятани за турцизми в българския, всъщност са иранизми и българизми в турския език /5/. Демонстриран е механизма, по който те са навлезли в турския език.

Ползвана литература:
1.Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (1974), изд. БАН, София, 606 с.
2.Иванова Н., Радева П. (1985) От "а" до "я" имената на българите. Изд. Народна младеж", София, 248с.
3.Добрев П. (1995) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи- Речник и граматика. изд. Огледало, София, 178 с.
4.McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976.
5.Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. "Царственник на българското достолепие", ИК "Иван Вазов", София, стр.179-183


За някои еднакви неизменяеми думи в българския език и пущу Л.К.Ненчев
Институт по древни цивилизации

Цел: Намиране доказателства,които интерпретирани съвместно с данни от други автори биха допринесли за класифицирането езика на древните българи.
Материал и методика: Сравнителен анализ на неизменяеми части на речта - съюзи, предлози и частици от съвременните езици - български,пущу и турски.Служебните думи, които се сравняват играят важна роля в граматичния строеж на тези езици. Пущу беше избран, тъи като е език от източноиранската езикова група, към която предполагаме, че принадлежи древнобългаския език.Древните българи векове наред са живяли в Средна Азия в съседство с пущуните и е логично да се очаква и езикова близост между двата етноса. До скоро болшинсвото автори постулираха тезата, че древните българи са били тюркоезичен народ. За проверка на тази хипотеза като втори език за сравнение беше избран турския език.
Анализ на резултатите: В работата се използват термините древни българи и древнобългарски език вместо прабългари и прабългарски език. Според получените резултати изследваните думи могат да се разпределят в три групи.
В първата група влизат думи еднакви в български, пущу и други индоевропеиски езици. В тази група са включени съюзите "а","макар" , предлозите "по", "без" , отрицателната частица "не". Съюзът "а" служи за съпоставяне на подчинени изречения. Използва се и в руски и полски. Съюзът макар въвежда подчинени обстоятелствени изречения изразяващи противопоставяне. Според [1] произхода му е спорен - от персииски или гръцки. В различни модификации, близки по звучене се използува и в италиански , испански , румънски. Отрицателната частица "не" е много широко използвуна - в руски , полски , англииски. Присъствито на тези думи в различни индоевропеиски езици обясняваме с общия им произход - от общия индоевропеиски праезик. Казаното важи и за предлозите "по" и "без". "По" има следните функции - посока на деиствие, темпорални отношения, разпределителна функция, употреба с числителни. "Без" означава отсъствие, липса на нещо. Тези предлози се използват и в руски и полски, но се различават в турски. Фактически турския език няма предлози. Техните функции се изпълняват от думи, които стоят след думата която обслужват.Наричат се следлози.Функциите на "по" се изпълняват от устойчиви словосъчетания или падежни форми.Следвателно при предлозите е налице драстична разлика между българския и турския език.Предлога "без" има и друга граматична функция еднаква в български, пущу и други индоевропейски езици.Използува се за образуване на устойчиви словосъчетания или като префикс за образуване на прилагателни от съществителни.Примери:безмерен- бешмера,без файда ,безполезен - бе файда,без акъл,глупав - бе акл.По аналогичен начин "без-" в ролята на префикс широко се използува в руски и полски.Предполагаме,че тези два предлога също произхождат директно от общия индоевропейски праезик.Предполагаме , че думите включени в първата група са били част от лексиката и граматичния строеж на древнобългарсия език.Това,че са били близки или еднакви с думите , използувани от славяните е допринесло за утвърждаването им в бългьрския език.
Във втората група са включени думи еднакви само в български и пущу.В тази група влизат въпросителната частица "а?" и подчинителния съюз "че".Частицата "а?" се използува главно в разговорната реч.Съюза "че" има много широка употреба в българския език и пущу.Може да се каже ,че почти цялата система на подчинените изречения в пущу е изградена на базата на съюза "че" или на сложни съюзи съдържащи "че".Употребата на този съюз не е напълно идентична в двата езика ,но все пак има широк спектър от функции общи за двата езика.Това са функциите за въвеждане на подчинени изречениия - подложни, допълнителни, определителни и обстоятелствени. Системата на подчинените изречения в пущу е подробно анализирана от Калинина І2І.Съществуването на такъв широк набор от общи граматични структури в пущу и български е сериозен довод в подкрепа на тезата ,че древнобългарския език би трябвало да бъде причислен източноиранската езикова група.Считаме,че посредством древнобългарския език тези граматични структури са включени и запазени в българския език.
В третата група са включени думи еднакви в български,пущу и турски.В групата влизат съюзът "ама" и частиците "хич","таман" и "кешки".Официалната версия за тях е следната: "ама" и "хич" са от арабски произход ,кешки е от персийски произход.Всички са преминали през турски като език - посредник.За тези думи предполагаме,че възможно да са присъствували в древнобългарския език.Наличието им в турския език само е затвърдило употребата им.Тези думи се употребяват предимно в разговорната реч.
Намерените аналогии между български и пущу не са случайни .В [3] се докладват данни от компютърен анализ на хиляди фамилни български имена ,образувани най-често по професионален признак.Намерени са стотици съвпадения на имената на професиите в български и езиците от иранската и индоарийската езикови групи,включително и пущу.
Изводи:Намерени са някои неизменяеми думи - съюзи ,предлози и частици еднакви или със сходно звучене в бъългарския език и пущу.Има съществени граматични структури аналогични в българския език и пущу.За част от изследваните думи - съюзите а,макар , предлозите по,без и частицата за отрицание не ,данните показват ,че са свързани с индоевропейския праезик.Други думи - подчинителния съюз "че" и въпросителната частица "а?" са общи само за българския език и пущу.Трябва да се отбележи ,че "че" е ключов съюз за българскя език и пущу.Има общ начин на словообразуване на прилагателни в българския езин и пущу от съществителни с помощта на префикс "без-",съответно "бе-" в пущу.Допустима е хипотезата ,че някои думи ,за които се приема сега,че са заемки от турски или са преминали през турски са думи от древнобългарския език.От изследваните думи такива са частиците хич,таман и кешки и съюзза ама.
Заключение : Получените резултати са в подкрепа на тезата,че древнобългарският език е език от източноиранската езикова група.

Литература
1.Български етимологичен речник,С.1971-
2.З.М.Калинина.Сложноподчиненые предложения в современном литературном пушту, М.,1966 Изд."Наука"
3.Я.Й.Шопов,Л.Т.Цанков,Т.Ялъмов,Л.Ненчев,Г.Канканосян.Компютърен анализ на фамилните имена в София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.І нац.науч.конф."Древната българска цивилизация - същност и значение за формирането на старобългарската култура,15-16 февр.2002,София
4.Граматика на съвременния български език кн.2,ч.2 Мрфология ,С.,1998,Изд."Абагар"
5.Г.Гълъбов,Граматика на турския език,С.,1957,ДИ"Наука и изкуство"
6.К.А.Лебедев и др.,Русско- афганский словарь,М.,1973,Изд."Сов.энц."
7.Г.Класов,Стр.Николов,Българо-турски речник ,С.,1957рИзд."Нар.просв."


СХОДНИ ДУМИ И ИЗРАЗИ В БЪЛГАРСКИЯ И НЕПАЛСКИЯ ЕЗИК
М. Попганчева, Т.Ялъмов
Институт по древни цивилизации;
Клуб "Приятели на Рьорих"

Цел:
Изследване на непалския език и установяване на наличност на сходни думи и изрази с българския език. Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена на българите и запазили се до днес в непалския език. Търсене на паралели на религията на индо-ираноезичните народи и религиозната система на прабългарите.
Материал и методика:
Направен е сравнителен анализ на думи и изрази от непалския език /1/, който принадлежи към индо-европейското семейство езици, от групата на индийско-иранските езици. Езикът непали бе избран, поради близостта му със санскрит, хинди и изключително богата религиозна терминология, включваща древноведически божества и ритуали. Намерените сходни думи и изрази, позволяват да се направят паралели с религията на ирано-езичните народи изповядващи религиозни системи изградени върху ведическата религия /3/.
Сравнявани са непалски думи и изрази с остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София /2/.
Анализ на резултатите:
На този етап на разработката са намерени около 500 непалски думи и изрази с идентично или близко значение в съвременния българския език. Според получените резултати непалските думи и изрази могат да се разделят в две групи.
Първата група са непалски думи, които са идентични или близки по значение с известните редки думи в българският /4, 5/ и известните прабългарски думи /6/. Част от тези думи разкриват или дават по-точно значение на онези български думи, които имат "неизвестен" или "спорен" произход. Те са от областта на бита, държавната иерархия, професиите и др.
Втората група непалски думи са свързани с религиите, които са господствали в този район, започвайки от ведическата религия, зороастризма, будизма и др. Допълнителното ономастично проучване на тези непалски думи показа паралели в българските фамилии и древната религиозна система на прабългарите.
Изводи:
Намерени са многобройни непалски думи и изрази /около 500/, които разкриват или подтвърждават значението на много остаряли и рядко използувани български думи. Уточнено е значението на някои стари български фамилни имена, свързани с изчезнали професии и религиозни системи от предхристианския период.
Заключение:
Получените резултати за паралел между непалски и български думи в областта на религията, бита и държавната иерархия, са в подкрепа на тезата, че българският език е от иранската езикова група. В съвременният български език са запазени стотици древнобългарски думи, което е много повече, от приетото до неотдавна схващане, че те са само двайсетина. Изследването трябва да продължи, за да се разкрие целият масив от сходни думи и изрази в непалския и българския език.

Ползвана литература:
1. Непальско-русский словарь. М.,1968. /38 000 слов/
2. Шопов Я., Цанков Л., Ялъмов Т., Ненчев Л., Канканосян Г. Компютърен анализ на фамилните имена в София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход. Национална научна конференция "Древната българска цивилизация", 15-16.02.2002, София.
3. Шопов Я., Ялъмов Т. Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Национална научна конференция "Древната българска цивилизация", 15-16.02.2002, София.
4. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век. София, 1974.
5. Български етимологичен речник. София, БАН.
6. Добрев П. Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. Речник и граматика. София, 1995.


СХОДНИ ДУМИ В СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРСКИ И ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК

Гоар Хнканосян
Институт по древни цивилизации

Цел: Намиране на сходни по произношение и значение думи в съвременните български и персийски (фарси) език.
Материал и методика: Използват се речниковите фондове на българския и персийския език. Освен книжовните норми на двата езика се има предвид и говоримата лексика. Основна методика е лингвистичното сравнение и анализ на значението на употребяваните думи.
Анализ на резултатите: Съвременните сходни думи в българския и персийския (фарси) език никак не са малко. Това са думи от най-различни области - битови предмети, храни, облекла, животни, растения и др.
По различни причини в България се е наложила тенденцията "чуждиците" с тъй да се каже източен произход да се смятат за турски. Много рядко се прави връзка и с арабския език. Лексикалните паралели обаче, дават основание наложените тенденции да се подложат на съмнение.
Генеалогичната класификация на българския и персийския (фарси) език в раздела на ИНДОЕВРОПЕЙСКОТО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО не е случайно. То е резултат от сравнителните анализи и езиковите закономерности. Турския език според същите критерии се отнася към АЛТАЙСКОТО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО.
Предвид многовековните връзки със съседните народи, а и поради важното стратегическо географско разположение на България няма да е излишно да се прояви по-голяма прецизност при определянето на субстрата и суперстрата.
Изводи: Прегледът на съвременните сходни думи в българския и персийския (фарси) език дава пълно основание за по-нататъшно възможно най-пълно изследване на субстратите и адстратите в българския, персийския и турския езици.
Заключение: Вероятно съвременните сходни думи в българския и персийския (фарси) език водят началото си от една обща "прародина". Окончателното решение на въпроса изисква допълнителни и по-задълбочени изследвания.
Използвана литература:
1. А. Г. Зограф "ЯЗЫКИ ЮЖНОЙ АЗИИ", Москва 1990г.
2. Ив. Дуриданов, Вл. Георгиев "ЕЗИКОЗНАНИЕ", София 1978г.
3. С. Филчева "ГЕНЕАЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕЗИЦИТЕ", София 1987г.
4. ПЕРСИДСКО - РУССКИЙ СЛОВАРЬ, Москва 1985г.
5. ОСНОВЫ ИРАНСКОГО ЯЗЫКОЗНАНИЯ, Москва 1982г.
6. "АРАРАТЯН БАРБАР" Ереван - на арменски език
7. П. Добрев "ЕЗИКЪТ НА АСПАРУХОВИТЕ И КУБЕРОВИ БЪЛГАРИ" София 1995г.
8. ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК


Език на древните българи и остатъци от него в говоримия български език
В.Младенова Иванова

Цел: Издирване на древното езиково наследство в местните български наречия и връщане на древните форми в литературния писмен език чрез образoвателната система, за да се ползват в битовата и официалната реч.
Материал и методика: Използван е езиков материал от местно наречие на българи-аги от Плевенска и В.Търновска област. Основна методика е граматичен и лингвинистичен анализ на глаголни изречения и трафаретни фрази. Представен речник и тълкуване значението на някои думи от агийското наречие.
Анализ на резултатите: В областта на езикознанието вече се оформя общоприето мнение, че българският език е най-древния и първобитен език, мнение, което пръв изказа в България Г.С.Раковски - основоположника на съвременното и модерно изследване на българския език. Запазването на най-стари структури от първобитния език е указание за времепроизхода и старостта на езика.
В търсене на следи от древния български език в съвременния говорим български език положителен отговор дава една детска броянка за гоненица от с.Български Караагач (д.н. с.Тотлебен, Пл.). Езиковият анализ показва, че текстът на броянката има военна терминология: "Ан дан тина, сарака тина, сарака тики, тики, елем(им), белем(им), буз, кар буз! (ени, бени, бов!)". /1,2/
Анализът на някои особени конструкции глаголни изречения, ползвани днес от българите-аги (Плевенска - В.Търновска околии) доказва старинен произход: Мизийските аги обичайно употребяват кратки глаголни изречения за изразяване на едно цяло събитие - някъде глаголите са свързани с предлози и частици. Глаголът се слага накрая, особено глаголът "съм" (ще). Бъдеще време неизменно с частицата "ще". Характерна фонетична промяна на част. ще в "ща" (щъ) и най-вече твърдо "жа" ("жъ"). Характерно за българския език е употребата на двойно отрицание. Окончания типични за съществителни в м.р. "ем", "ям", "ом" - форма на наречия: зорлям, родом, алилем. Няма развити падежни форми в местното наречие на караагачаните от с.Тотлебен. Запазена е старинна притежателна форма "ин", "и" + предлог "на": майчин, бащин, на тати. Членуване на съществителните в края "а", "ът", "та". Честа употреба на звуковете "ъ", "х (к)": манъра = брадва.
В мизийския агийски район г.Б.Черква, В.Търновско са запомнени два особени трафаретни изрази, вероятно наследство от по-ранни заселници на Балканите: кари (етиопи) - "Хайде, Бамбило, ставай!" с вероятен африкано-месопотамски произход, и траки (кушити) - "Бабо Друмбаро!" с вероятен тракийски произход.
Речникът от думи, които употребяват агите в ежедневието си доказва колко устойчив е българския език, неподатлив на промени, вероятно поради особения затворен, необщителен характер на агите и консервативност на по-възрастното население спрямо съвременния звуков поток от чуждици.
Изводи: По мнението на П.Добрев /3/ древния български език има еднаква езикова основа с индо-иранските езици (Памир - Хиндукуш). Граматичният и лингвинистичният анализи показват, че българите са запазили стари езикови структури на предпотопен военен сакрален език (броянката, гл."кар", бог Ан), възприет от етиопо-кушитите. /4/
Заключение: Българският народ е запазил във своя съвременен битов език първобитните корени на думите, създадени в зората на човешката култура. Издирването на древното езиково наследство в местните български наречия и прилагането му в образователната система не само като учебен материал, а и като средство за общуване ще спре нахлуването на чуждици и явната тенденция за подмяна на българския език с технически език и вестникарски жаргон.
Ползвана литература:
1. Раковски Г.С. (1988) Съчинения, т.4, с.183-187
2. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите, изд. ИКК Славика-РМ, Сф., с.31-33
3. Добрев П., Добрева М. (2001) Древнобългарска епиграфика, с.113-121
4. Младенова В. (2000), сп.Авитохол кн.12, Произход на населението от с.Б.Караагач, с.30-44
5. Gesenius W. Handworterbuch uber das Alte Testament (1962)


3. Секция "Археология, цивилизация и календар"

Кодирани знания за лечението в археологическите паметници открити на територията на България (IV хил. пр.н.е. до X век)

Ваня Илинкина,
Археологически институт и музей на БАН

Досегашни проучвания на проблема няма. На територията на България се откриват човешки и животински фигури, направени от глина, кост и злато. Върху повърхността на телата има символи от точки, спирали, кръгове, черти и резки поставени на определени места върху тялото. Преди 10 години започнах работа по литература, а после и върху конкретни фигури от с. Долнослав, Пловдивско (4 хил. пр. н. е.). Това изследване бе докладвано на Световния конгрес по акупунктура, състоял се в Истамбул, 1994г. За първи път в науката бе доказано, чрез аналогията, че върху пластично представеното човешко тяло, направено от глина са били онагледени медицински знания за биологично активни зони, намиращи се в човешкото тяло и свързаните с тях методи за лечение, както и медитативни техники, известни на йогите и тяхната система от чакри (т.е.колела). За последните науката доказва, че са свързани с ендокринните жлези и нервните сплетения. Изводите ми бяха, че разглежданите фигури не са идоли- божества, или пък произведения на изкуството, а съдържат онагледени медицински знания, практикувани по българските земи по същото историческо време, когато са практикувани в Изтока.
В настоящето проучване археологическите находки ще бъдат разглеждани в 3 групи:
Първа група: зони и пресурни точки върху човешки фигури направени от кост, мрамор, глина и злато (от IV хил. пр.н.е. до IX- X век).
Втора група: Метод за проветряване на тялото (контролирано дишане) онагледено върху човешка фигура.
Трета група: Медицински инвентар свързан с акупресура, акупунктура и обгаряне на зоните.
Заключение: Това проучване подтвърждава изказаното вече научно становище, че това не са божества, а онагледени медицински знания. Върху изработени човешки модели са изчертани схеми за лечение. Носителите на тази култура са познавали геометричните места на акупресурните точки и зони. Тези схеми осигурявали бързина и сигурност при диагностика и лечение. Важно място в лечебния процес се отдава на дишането. Медицинският инструментариум дава вярата на въздействие върху точките и зоните- пресиране, акупунктура и обгаряне.


РАЗСЕЛВАНЕТО НА РАННИТЕ БЪЛГАРИ В ИЗТОЧНА ЕВРОПА В
КРАЯ НА VІ - НАЧАЛОТО НА VІІ ВЕК ОТ ХРИСТА
(археологически аспекти на проблема)

Борислав Павлов
Исторически факултет на СУ "Св. Кл. Охридски"

Проучването на материалната култура на "Старата Велика България" е единственият тип изследване, който може да даде обоснован отговор на множество въпроси, свързани с произхода, причините и пътищата на разселване, със стопанската и социалната структура на ранните българи. Поради това методите на такова изследване би следвало да бъдат обект на особено внимание. Историографията по въпроса ясно показва силна и необоснована намеса в археологическите проучвания на методи и тези, създадени чрез безкритично отношение и предоверяване на част от сведенията на писмените извори. Тази намеса налага и предвзетата теза за континуитивната връзка между културата от хунско време и материалната култура на кубратова България. Тази теза е и "базата" на теориите за "номадизма" и "усядането" на българите в периода VІІ-ІХ век от Хр..
Смятам, че към проблема за формирането на комплекса археологически паметници на ранните българи на територията между реките Днепър и Волга трябва да бъде приложен метод, много популярен при изследването на райони, за които няма писмени сведения. Става дума за установяването на връзката между субстрата/предходната по време археологическа култура/ и суперстрата/следващата по време/. Тази връзка би могла да бъде континуитивна - по-ранната култура преминава в по-късната без значителни структурни изменения, или дисконтинуитивна - между двете култури няма никакво сходство.
На разглежданата територия такива култури са /от юг на север/:
- градските структури на албанската култура в източните части на Кавказ;
- аланската култура в централните и частично в западните части на кавказката верига;
- хунските паметници,които обхващат цялата степ между полите на Кавказ на юг и линията на лесо-степта на север;
- в най-южните части на лесо-степта, в района на г.Самара, са разположени селищата и некрополите на именковската култура.(карта №1)
Всички тези култури имат паметници датирани в третата четвърт на VІ-ти век от Хр.. Изключение правят градските структури на албанската култура за които се спори дали са унищожени в края на ІV-ти век от хуните или успяват да доживеят до края на VІ-ти и са опожарени едва тогава.
Описаната по-горе ситуация просъществува до края на VІ-тия век. Внезапно изчезват хунските гробни комплекси, селищата на именковската култура са опожарени и "именковцте" се оттеглят на запад, албанските градски структури също завършват с пожари. Продължава развитието на аланската култура, но се променя района на разпространението и - аланите напускат високите части на планините и се заселват в полите на Кавказ, част от тях, вероятно принудително, са заселени и в степта (паметници от типа на Канцирка и Стецовка).
За пръв път в края на VІ-ия век от Хр. на територията на Източна Европа се появява комплекс от паметници, сходни, от една страна, с паметниците от Дунавска България и от друга със някои средно- азиатските култури (джетъй-асарската например). Те се разполагат в две териториални групи.
Едната обхваща територията на Предкавказието и полите на Кавказ. В източната си част тя е представена от паметници от типа на Верхний Чирюрт, а на запад от типа на хумаринското градище. Тези паметници са комплекси от укрепени селища, неукрепени селски структури, некрополи и самостоятелни аристократични гробове. Групата съжителства с аланите и под нейно влияние в аланските гробни комплекси се появяват, наред с византийските и иранските импортни вещи, и оръжие, конско снаряжение и ювелирни изделия със средноазиатски прототипи.
Другата е локализирана в района на Самарская Лука, естествено укрепена територия в завоя на р.Волга, северно от днешния град Самара. Там, върху опожарените поселения на именковската култура, са разположени раннобългарски некрополи. Селища от този район все още не са известни, въпреки че гробният инвентар свидетелства за развито керамично производство, железарство и обработка на кост, които предполагат наличието на работилници и селищни структури.(виж карта № 2)
Сравнението на тези две археологически картини показва липсата на приемственост между хунските и българските паметници. Докато хуните обитават степта, българите се заселват в територии, удобни за развитието на земеделие. В тези територии всички компоненти на уседналата култура се появяват едновременно. Няма данни за усядане или друг процес на адаптация към природната среда.


ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ В РАЙОНА НА ГРАД САМАРА
Т. Ялъмов

Институт по древни цивилизации;
Клуб "Приятели на Рьорих"

Цел: Проучване работата на самарските археолози, открили през последните години нови археологически паметници от VІІ - ХІІ век в района на гр.Самара, център на южната част на Волжска България.
Материал и методика: Използуван е обширен археологически, епиграфски и исторически материал получен от самарските археолози и други специалисти /1, 2, 3/ през последните години. Автора на съобщението е посетил през октомври 2001 г. Самарският краеведчески музей "П. Алабин" и се запозна с работата на водещи археолози - Кочкина А., Сташенков Д. и други изучаващи паметниците на Волжска България. Материала е допълнен и с нови изследвания направени в България: епиграфски изследвания /6/, лингвистични разработки /7/, анализ на религията на прабългарите /8/.
Анализ на резултатите: На територията на Самарска област от 1995 година се реализират следните програми: "ВЪЗРАЖДАНЕ", която е в рамките на Регионалната програма за национално-културно възраждане на народите на Русия и културологичната програма "ПОЛДЕНЬ. ХХІІ ВЕК". Програмите подпомагат провеждането на археологически изследвания на градовете на Волжска и Велика България, организирането на международни археологически конференции/4, 5/, производство на учебни видеофилми /10/ и други проекти свързани с изследване периода на ранното средновековие.
Край гр. Самара се е намирал един от най-големите градове-крепости не само на Волжска България, но и на средновековна Европа - т.н. Муромско градче /истинското му име не се знае/. Крепостните стени са ограждали площ от 150 дк, а целият град заедно с прилежащите занаятчийски работилници е заемал площ от 400 дк /1 /. Материалите от разкопките на този и други градове, от проведените конференции, все по-ясно разкриват значението и приноса на Волжска България за развитието не само на този район, а за стопанските й връзки по Великия Копринен Път с по-отдалечени райони, като Кавказ и Централна Азия /9/.
Тези изводи се допълват и с новите резултати от българските изследователи на културата на Волжска България, направени в България. Все по-пълно се разкрива изключително високата култура и приноса на българите от доислямска Волжска България.
Изводи: Обединяването на усилията на много специалисти от различни области на историческите и други науки върху ранносредновековният период на културите в района на Поволжието и Самара, работата по голями национални и регионални програми вече дава своите резултати. Появяват се все повече обобщаващи работи, разкриващи връзките между различните култури в пространството и времето, като немалка част от тях засяга историята на Велика и Волжска България.
През последните 7-8 години са открити много нови паметници на Волжска България, които много по-пълно разкриват културата и значението на Волжска България през двата и периода - VІІ - Х век, предислямски и Х-ХІІ век - ислямски. Публикувани са нови данни показващи изключително високото цивилизационно ниво на Волжска България през VІІ - Х век, преди въвеждането на ислямската религия.
Заключение:Необходими са по-тесни връзки между специалистите работещи по национални и регионални програми за изследване историята и културата на Волжска България, както в Русия, така и в България.
Ползвана литература:
1. Матвеева Г.И., Кочкина А.Ф. Муромский городок. Самара. 1998.
2. Матвеева Г.И. Могильники ранних болгар на Самарской луке. Самарский университет. 1997.
3. Средневековые памятники Поволжья. Межвузовский сборник. Самарский университет. 1995.
4. Культуры евразийских степей второй половины І тысячелетия н.э. /из
истории костюма/. Самара 2001. ТомІ и ІІ.
5. Культуры евразийских степей второй половины І тысячелетия н.э. /вопросы хронологии/. Самара 1998.
6. Добрев П., Добрева М. Древнобългарска епиграфика. София 2001.
7. Шопов Я., Цанков Л., Ялъмов Т., Ненчев Л., Канконосян Г. Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход. Национална научна конференция "Древната българска цивилизация". 15-16.02.2002. София.
8. Шопов Я., Ялъмов Т. Древната религиозна система на прабългарите и въздействието й върху религиите в средна Азия. . Национална научна конференция "Древната българска цивилизация". 15-16.02.2002. София.
9. Рерих Ю. По тропам срединной Азии. Самара. 1998.
10. История, культура, народы Самарского края. Учебный видеофильм. /Части: 1.Волжские болгары. 2. Славяне на Волге. 3. Путешествие Ибн-
Фадлана и др./ Программа: "ПОЛДЕНЬ. ХХІІ ВЕК".

Типология на археоастрономическите обекти в България
А. Д. Стоев
Народна астрономическа обсерватория, Стара Загора

Цел: Да се анализират структурните елементи на скално-изсечени паметници от енеолита и бронзовата епоха, разположени по българските земи. Да се направи типологизация по методи и небесни обекти за наблюдение, както и йерархичната им структура по географска локализция и функционални елементи.
Материал и методика: В работата е използвана база данни за структурните елементи и ориентацията на скални светилища, разположени на територията на Родопите и Странджа-Сакар. Основните методи са археоастрономически анализ на данните.
Анализ на резултатите: Без съмнение, човекът наблюдава звездното небе и светилата по него от най-дълбока древност. Фиксирането на астрономически посоки и разпределението на звездите в области, наречени съзвездия, става значително по-късно. Още по-късно започва използването на линията на хоризонта в качеството й на опорен кръг, с отбелязани върху него точки на изгрев и залез на Слънцето, Луната, планетите и ярките звезди. Възможностите да се измерват посоки и разстояния непосредствено върху небесната сфера се появяват още по-късно.
В доклада се дискутира въпросът за използването на елементите на небесната сфера - хоризонт, екватор, еклиптика, небесен полюс за пространствена ориентация в епохата на енеолита и бронза.
Тази безспорна необходимост от астрономически наблюдения поражда създаването на наблюдателни методи и съоръжения. Те поставят началото на специфични позиционни системи за наблюдения на Слънцето и Луната. За това е необходимо познаване на точките, свързани с техните изгреви и залези по време на равноденствие и слънцестоене на съответната географска ширина ( =40-45 за средни ширини).
Разглеждане на позиционните системи открити в скално-изсечените паметници "Белинташ" до с. Мостово, Пловдивско, "Зайчи връх" до с. Кабиле, Ямболско, "Харман Кая" до с. Долна Чобанка, Момчилградско, "Кози камък" до с. Беслет", Благоевградско, "Татул" до с. Татул, Момчилградско, "Тангардък Кая" до х. Боровица, Кърджалийско и др. Анализирани са визирните съоръжения, маркиращи характерните положения на слънчевия диск върху линията на хоризонта или при пресичане на главния меридиан на мястото на наблюдение. Изследвани са функционалните връзки между елементите от светилищния интериор и точките на изгрев и залез при възвратните движения на Слънцето между лятното и зимното слънцестоене. Изследвана е и възможната методика за използването им като опорни хронометрични маркери за построяването и поддържането на календарни системи.
Установено е, че моментите на равноденствията са определени с точност 1 ден, а преминаването на Слънцето през главния меридиан в мястото на наблюдението е фиксирано с грешка 1 дъгов градус и 2 дни. Основните направления към точките на изгрев на слънчевия диск по време на равноденствие и сънцестоене са определяни с точност 20 дъгови секунди.
Типологията на скално-изсечените паметници е направена по:
а) азимут на основната прицелна посока (точки на лятно и зимно слънцестоене, точки на пролетно или есенно равноденствие);
б) основни способи за визиране (чрез използване на стълбове, улеи, траншеи, пещерни галерии, специални прицелни съоръжения);
в) според използването им за комплексни цели (наблюдения, култови практики, времеизмерване);
Сравнени са хронологичните граници на съществуване на древните обсерватории по астрономически данни и археологически оценки. Дискутирани са установените разлики между тях в полза на по-голямата достоверност на археоастрономическата теза.
Изводи: Проучването на скално-изсечените паметници с методите на археоастрономията трябва да продължи главно по посока на създаване на критерии за идентификация на функционалните им елементи свързани с наблюдения на основни точки и обекти от небесната сфера.
Заключение: Типологизирането на археоастрономическите обекти разкрива тяхната историческа еволюция. Необходимо е да се потърсят допълнително количество археологически данни, които да обяснят използването на получените астрономически данни и знания в тогаващния социум. Във връзка с това трябва да се преразгледат някои от археологическите оценки за хронологическите граници на съществуване на скално-изсечените паметници по българските земи.
Литература:
1. Radoslavova Tsv., Stoev A., (1991) Astronomical traces in ancient rock monuments in Bulgarian lands, in Colloquio Internationale Arheologia e Astronomia, eds. G. Romano and G. Traversari, Rome, pp. 176 - 179
2. Stoev A., Maglova P., (1995) Geodetic survey of the "Belintash" Thracian shrine:some archaeoastronomical aspects of its geological structure and construction; Proccedings of Arhaeoastronomy from Scandinavia to Sardinia, Budarest, pp. 75 - 83 3. Stoev A., Varbanova Yu., (1996) Positional systems for solar and lunar observations in the archaic cultures in Bulgaria; Procedings of the First Annual General Meeting of the SEAC, Sofia, pp. 92-100


НЯКОИ РЕКОНСТРУКЦИИ НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР. ЗА ВИЗАНТИЙСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ И БЪЛГАРСКАТА ЕРА
В. И. Умленски
БАН - Институт по астрономия

Цели: 1) Съпоставяне на изводите на някои изследователи на прабългарския камендар; 2) Определяне на началото на византийското летоброене и връзката му с българската ера.
Материал и методика: В първата част на работата са сравнени изводите на И. Богданов, Й. Вълчев, П. Добрев, Б. Рогев, В. Бъчваров и П. Петров за прабългарския календар. Във втората част е използвано правилото на Касини за пресмятане на интервали време, както и данни от трудове на Н. Бонев, V. Grummel, И. Климишин, А. Пронштейн и В. Кияшко.
Анализ на резултатите: В края на първата част са дадени в табличен вид годините на възцаряване на изброените в "Именника на българските ханове" владетели според Богданов, Вълчев, Петров, Рогев, Бъчваров и Добрев. Във втората част е показано, че началото на византийското летоброене не е на 1 септември 5508 г. пр. Хр., както обикновено се приема, а на 1 септември 5509 г. пр. Хр.. Някои събития обаче са датирани не по тази византийска ера, а по т. нар. българска ера с начало 5504 г. пр. Хр.
Изводи: Очевидните разлики в мненията на посочените автори относно годините на възцаряване на владетелите и изобщо за прабългарския календар убедително показват, че наличните данни не са достатъчни за неговата пълна и точна реконструкция. Що се отнася до византийското летоброене, правилно е за негово начало да се счита посочената от акад. Н. Бонев и И. Климишин дата 1 септември 5509 г. пр. Хр. Някои събития, времето на които се счита известно по византийското летоброене, всъщност са датирани по българската ера, т. е. налице е грешка от около 5 години.
Заключение: За точна реконструкция на прабългарския календар са необходими още данни. Все пак получените от различните автори резултати хвърлят известна светлина не само върху календара на древните българи, но и върху тяхната история през петте века преди създаването на Аспарухова България. Приемането на 1 септември 5509 г. пр. Хр. за начало на византийското летоброене няма да доведе до предатиране с една година на събитията, защото датирането обикновено е по индикти, чието начало също е на 1 септември 5509 г. пр. Хр. За да се установи дали дадено събитие е датирано по византийската или по българската ера е необходимо привличане на допълнителни съображения.
Ползвана литература:
[1] Иван Богданов. Именник на българските ханове. Издателство на Отечествения фронт, София, 1981.
[2] Йордан Вълчев. Календар и слово. Български писател, София, 1986.
[3] Йордан Вълчев. Календар и хронология. ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 1999.
[4] Петър Добрев. Преоткриването на прабългарския календар. ИКК "Славика - РМ", София, 1994.
[5] Борис Рогев. Астрономически основи на първобългарското летоброене. Издателство на Българската академия на науките, София, 1974.
[6] В. Бъчваров. Дилом твирем или годината на огъня и змията. Проблеми на културата, 6/1986.
[7] Петър Петров. Древен български календар. ИК Рал Колобър, София, 2000.
[8] Геза Фехер. Културата на прабългарите. Хр. Г. Данов, Пловдив, 1929.
[9] Йордан Табов. Падането на стара България. Моранг, София, 1997.
[10] А. Пронштейн, В. Кияшко. Хронология. Москва, Высшая школа, 1981.
[11] Н. Николов, М. Калинков. Астрономия. Унив. Св. Кл. Охридски, София, 1998.
[12] Н. Бонев. Астрономия. Наука и изкуство, София, 1964.
[13] Grumel, V. La chronologie. Paris, 1958.
[14] И. Климишин. Календарь и хронология. Наука, Москва, 1981.
[15] Иван Дуйчев. Астрономическите познания на средновековните българи. Послеслов към книгата "Халеевата комета на път към Слънцето" от В. Шкодров, В. Иванова, В. Умленски и С. Дикова. Народна просвета, София, 1985.
[16] Б. Бобев, Т. Даков, Хр. Матанов. Кратък справочник по история на България. Булвест 2000, София, 1993.
[17] Кратка българска енциклопедия. Издателство на БАН, София, 1969


НОЕВИЯТ ПОТОП
Основни факти свързани с откритието на Димитров,Райан,Питман и Балард за геологическа катастрофа в Черно море - 5600г.пр.н.е.
Сравнителен анализ на легендите свързани с потопа.
Боно Шкодров

Цел на изследването: Идентификация на геологическата катастрофа в Черно Море с Библейската легенда за Ноевият потоп
Материал и методика: Обобщен сравнителен анализ на откритието на Димитров, Райан, Питман и Балард с фактологически текстове от древните легенди.
Анализ на резултатите:
" Черно Море преди 7600г. е било сладководно езеро със значително по малка акватория от сегашната. В неговите околности е имало богат растителен и животински свят. Има основания да се предполага, че в тези околности е съществувала човешка цивилизация.
" Разликата в нивото на сладководното езеро /Черно море/ и Мраморно море / нивото на Световния океан/ е около110 -160м.Те са разделени от планинския масив на Сакар-планина.
" Геологическата катастрофа е станала преди около 7600г. Солените води на Мраморно море са се изливали в сладководното езеро с мощността на стотици ниагарски водопади и са унищожили не само флората и фауната на сладководното езеро, а и околните територии с денивелация 110-160м.
" Геологическите и археологическите доказателства за катастрофата са "запечатани" и покрити с тиня /около 1м.,с 50% въглеродно съдържание/ и консервиращ слой от морска вода, съдържаща сероводород и метан,чието ниво при морски вълнения, застрашително се надига до дълбочини около 70 м.под сегашното ниво на Черно море.
" Доказвайки с научни факти катастрофата в Черно море, гореспоменатите изследователи,правят логична връзка с древните легенди, отразени в Библията и Шумерския епос за Гилгамеш.
През лятото на 2002 и 2003г. на българо-американски екип от изследователи ръководен от Димитров и Балард,предстои изследователска програма в Черно море.
Главна цел на тази програма е да бъдат открити останки от древно човешко присъствие или цивилизация преди катастрофата-Потоп /5600г.пр.н.е./
Има ли основание да се мисли че тази изследователска програма ще приключи с успех?.
В настоящето изследване е представен сравнителен анализ чрез селективен подход за тяхния първоизточник в историческо време или локалното им значиние в други географски региони,като окончателно представения сравнителен материал е от Библията ,Стария завет, Първа книга мойсеева, гл.7 и Шумерския епос за Гилгамеш.Сравнителният анализ убедително и фактологически свидетелствува за мястото,размерите и пораженията от катастрофата.
Изводи :
Сравнителният анализ на древните легенди за "ПОТОП" на текстове от стария завет и Епоса за Гилгамеш определят мястото на събитието, което съвпада с геологическата катастрофа определена от Димитров,Райан,Питман и Балард.
Заключение :
Текстовете от Шумерския епос за Гилгамеш дават основание да се прогнозира, че при изследванията на Димитров и Балард през 2002-2003г.в Черно море ще бъдат открити останки от древна цивилизация,съществувала преди катастрофата --5600г.пр.н.е.
Литература :
1. Уилиям Райан и Уолтър Питман.Ноевият потоп.Новите научни разкрития за събитията,които промениха историята.Изд.Славена-2000. ISBN 954-579-085-7
2. Библия на вехтия и новия завет.Изд.Св.синод на Българската Църква. С. 1925г.
3. Джеймс Фрейзър.Фолкпорът в стария завет .С.1989г.


СЕКЦИЯ 4- ОБСЪЖДАНЕ И РЕШЕНИЯ

Уводен доклад
КОЛИЧЕСТВЕНА ОЦЕНКА НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ.
ПЪРВИ ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СРОДСТВОТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ С ДРУГИ НАРОДИ

Я.Й.Шопов Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи

Таблица на сходство на Аспаруховите българи от VII век с други народи от това време *

Признак

100%

80%

70е(60)%

40%

20%

0%

из.иран.

индийци

перси

келти

траки

1- гени x2

Из.иранци     

з.иранци

индо. Ир.

индо евр.

смес

др.групи

2

1,2

1,6

0,8

0,8

2-антропология x2

Из.иранци     

з.иранци

индо. Ир.

индо евр.

смес

др.групи

2

1,2

1,6

0,8

0,8

3-държавно име

Из.иранци     

з.иранци

индо. Ир.

индо евр.

смес

др.групи

1

0,7

0,8

0,4

0,4

4-топоними

Из.иранци     

з.иранци

индо. Ир.

индо евр.

смес

др.групи

1

0,7

0,8

0,4

0,4

5-език

Из.иранци     

з.иранци

индо. Ир.

индо евр.

смес

др.групи

1

0,7

0,8

0,4

0,4

6-писменост

знаци

руни

азбука

звукова

слогова

други

1

1

0,6

0,8

0,6

7-шевици

Из.иранци     

з.иранци

индо. Ир.

индо евр.

смес

др.групи

1

0,7

0,8

0,4

0,4

8-държавност

звания

л.царство

свобод. ц.

ф.царство

в. съюз

робовл.*

1

0,8

0

0,8

0,6

9-касти

4 прогрес.     

4 фиксир.

има

 

 

няма

1

0,8

0,6

0,6

0,6

10-бойна стратегия

л.конница

т.конница

рицари

пешеход.

 

няма

1

1

1

1

1

11-земеделие

култури

поливно

отседнало

 

 

няма

1

0,8

1

0,8

0,8

12-скотовъдство

к.мляко

в. Сирене

животни

номадско

отседнало

няма

1

0,6

0,8

0,6

1

13-архитектура

стр. План

квадри

канал.        

Каменно

градско

нетрайно

1

0,6

1

0,4

0,6

14-архео.находки

култура

елем.кер.

сгради

отседнал

 

номади

1

0,8

0,8

0,4

0,4

15-религия

божества

ведизъм

зороастр.

политеиз.

 

монотеиз.

1

1

0,6

0,4

0,4

16-фолклор

Из.иранци     

з.иранци

индо. Ир.

индо евр.

смес

др.групи

1

1

0,8

0,4

0,4

17-празници

еднакви

ведизъм

зороастр.

индо евр.

смес

други

1

0,8

0,6

0,4

0,4

18-календар

български

12 годиш.

слънчев

циклов

 

друг

1

0,8

0,8

0,6

0,6

19-символи

юй

грифон

лъв

 

 

 

1

1

0,8

0,6

0

20-имена

български

ведически

ирански

индо евр.

смес

други

1

0,8

0,7

1

0,4

%

 

 

 

 

 

 

100%

77.3%

75.0%

54.5%

51.8%

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Признак

гърци

италианци

немци

шумери

тохари

руснаци

грузинци

унгарци

турци

хуни

тюрки

1- гени x2

0,8

0,8

0,8

0

0,8

0,8

0

0

0,4

0,4

0

2-антропология x2

0,8

0,8

0,8

0

0,8

0,8

0

0

0,4

0,4

0

3-държавно име

0,4

0,4

0,4

0

0,4

0,4

0

0

0

0

0

4-топоними

0,4

0,4

0,4

0,2

0,4

0,4

0,2

0,2

0,2

0,2

0

5-език

0,4

0,4

0,4

0,2

0,4

0,4

0,2

0,2

0,2

0,2

0

6-писменост

0,6

0,6

0,8

0,6

0,2

0

0,6

0,8

0,8

 

0,8

7-шевици

0,4

0,4

0,4

0,2

0,4

0,4

0,2

0,2

0,2

0,2

0

8-държавност

0

0,4

0,4

0

 

0,2

0,6

0,6

0,6

0,6

0,6

9-касти

0,6

0,6

0,6

0,6

 

0,6

0,6

0,6

0,6

0,6

0,6

10-бойна стратегия

1

0,6

0,6

1

1

0,4

1

1

1

1

1

11-земеделие

0,8

0,8

0,6

0,8

0,8

0,6

0,8

0,6

0,6

0

0

12-скотовъдство

0,8

0,6

0,4

0,6

0,4

0,2

0,6

0,4

0,4

0,4

0,4

13-архитектура

0,6

0,6

0,4

0,8

0,6

0

0,4

0,4

0,4

0

0,2

14-архео.находки

0,4

0,4

0,4

0,4

0,4

0,4

0,4

0,4

0,4

0

0,2

15-религия

0,4

0,4

0,4

0,4

0

0,4

0,4

0,4

0

0,4

0

16-фолклор

0,4

0,4

0,4

0,2

0,4

0,4

0,2

0,2

0,2

 

0

17-празници

0,4

0,4

0,4

0

0,4

0,4

0,2

0,2

0

0,2

0

18-календар

0,6

0

0

0,8

 

0

0,6

0,6

0,4

0,8

0,4

19-символи

0

0

0

0,8

0

0

0

0

0

0

0

20-имена

0,4

0,4

0,4

0,2

0,4

0,4

0,2

0,2

0,2

0,2

0

%

46.4%

42.7%

40.9%

35.5%

35.5%

32.7%

32.7%

31.8%

31.8%

25.4%

19.1%

 


Легенда. I. Генетичните връзки и антропологията са включени с коефициент на тежест x2 заради тяхното определящо значение. Признаците са разделени на 6 нива по степен на сродство. Държавността е подразделена по степен на сродство с древно- българската като от нея се определя коефициента на съвпадение: 100%- коефициент 1 при наличие на съвпадение на дворцовите звания, 80%-коефициент 0,8 при наличие на съвпадение на вида царство (либерално с 2 нива на държавния съвет); 0,6 при либерално царство с 1 ниво на държавния съвет; 0,4 при феодално царство; 0,2 при военен съюз; 0 при робовладелска държава или първобитно- общинни племена. Езиковите сродства (и признаците определяни на тяхна основа) са разделени по степен на сродство на езиковата им група и семейство с тази на древните- българи, съответно: 100%- коефициент 1 за източните иранци; 0,8 за западните иранци; 0,7 за индо-иранците (този коефициент е определен експериментално по % корелация на източно- иранските думи в нашите фамилни имена, хинди и непали (Шопов и др., 2001)); 0,4 за индо- европейските езици; 0,2 за смесените езици и 0 за не-индоевропейските езици. Сродството на писменностите е разделено като коеф. 1 има при съвпадение на всички знаци (букви); 0,8 при руническа писменност; 0,6 при азбука с брой букви равен на броя звуци; 0,4 при звукова азбука; 0,2 при слогова азбука; 0 при други (йероглифи, клонопис и т.н.). Сродството при кастовата система е разделено като коеф. 1 има при наличие на 4 касти, които могат да се сменят по заслуги; 0,8 има при наличие на 4 фиксирани касти; 0,6 има при наличие на касти; 0 при тяхното отсъствие. Сродството при земеделието е 1 при съвпадение на отглежданите култури; 0,8 при поливно; 0,6 при отседнало и 0 при друго. Сродството при скотовъдството е 1 при производство на кисело мляко; 0,8 на сирене; 0,6 при съвпадение на отглежданите видове животни; 0,4 при номадско скотовъдство; 0,2 при отседнало и 0 при липса. Сродството при архитектурата е 1 при съвпадение на архитектурния стил на сградите; 0,8 при строежи с квадри; 0,6 при градове с канализация; 0,4 при каменно строителство; 0,2 при градско и 0 при нетрайно. Сродството при археоложките находки е 1 при съвпадение на културата; 0,8 на елементите на керамиката; 0,6 на типа сгради; 0,4 при отседнал начин на живот и 0 при номадски. Сродството при религията е 1 при съвпадение на божествата; 0,8 при ведизъм; 0,6 при зороастризъм; 0,4 при политеизъм и 0 при монотеизъм. Сродството при празниците е 1 при еднакви; 0,8 при ведически; 0,6 при зороастрийски; 0,4 при индо-европейски и 0 при други. Сродството при календара е 1 при български; 0,8 при 12- годишен слънчев; 0,6 при слънчев; 0,4 при циклов 0 при друг. Сродството при символите е 1 при юй; 0,8 при грифон и 0,6 при лъв .

* За изченалите тогава шумери и тохари се дават сведения за последните векове до изчезването им.

ЛИТЕРАТУРА:
Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Ненчев, Г. Канканосян (2001) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- Ziezi ex quo Vulgares, под ред. на Емил Живков http://tribal.abv.bg/shopov/istor.doc, 16 стр.

 

Средства за Института се набират в сметката на
Фондация "Точни науки"
Българска Пощенска Банка
Банков код: 92079400
Сметките на Фондация "ТОЧНИ НАУКИ" са:  
BGL: 1042839221
USD:  

Seedot.com web design, web development, b2c, b2b web system


:::...Send e-mail...::: Copyright ® 2001 Институт по древни цивилизации. All rights reserved. This site created by seedot.com